=1=
30 ноември 2012г. – петък, аз току що бях излязла от работа
след приключване на работния ми ден за първа смяна и се отправях се с бавни,
уморени стъпки към къщи, тогава звънна мобилния ми телефон.. Не очаквах
обаждане и се забавих докато намеря телефона в пълната ми с контролни и
тетрадки-речници дамска чанта. Телефонът звънеше продължително, упорито,
отчаяно като вик за помощ ! Най-сетне го намерих, погледнах го, на дисплея беше
изписано името на моя приятелка. Защо звъни без да спира ? – учудих се аз.
Обикновено ми пуска сигнал и чака аз да и се обадя когато мога. Веднага ме обзе
някакво неясно чувство на безпокойство - части от секундата, докато успея да
натисна копчето за приемане на входящото обаждане.
-
Ало ? – казах аз.
Отсреща познатият ми женски глас
едва успя да произнесе „Моля те ела и ме вземи с такси”.
-
Къде си ? Какво става ? – питам аз объркана.
„За помощите…” незавършена дума,
шум, викове, трясък..
Аз сама пред затворения телефон в
недоумение как да помогна. Набрах телефонния и номер. Отсреща никой не ми
вдигаше, втори път, трети път.. Никой..
Мисълта ми трескаво пое пътя си
вместо мен: Приятелката ми е инвалид с почти 90 % инвалидност, хеми - пареза на
левите крайници / крак и ръка /, полиневропатия и на четирите крайника и
липсваща част на черепа до слепоочието в дясно - резултат от много тежко
пътно-транспортно пътешествие през младостта и.
„Помощи ?” мислех си аз.. Тогава
се сетих, че преди време тя ми беше обяснявала, че предстои от БЧК да раздават
социални помощи под формата на пакетирани хранителни продукти за социално
слабите: многодетни семейства, самотни майки и инвалиди във Варна, чакаше тези
помощи вече повече от месец и все не пристигаха.. Метнах се в първото изпречило
се на пътя ми такси: ул. „Алеко Константинов” № 2, казах аз припряно на
шофьора…
=2=
Място на събитието: пункта за
раздаване на социални помощи за кметство „Одесос”-Варна, адрес: ул. „Алеко
Константинов” № 2, на метри от Районния Съд и от Съдебно Изпълнителната Служба
на областния град, час 13.35 h,
на обяд..
Пристигнахме на мястото на
събитието. Таксито едва си проправяше път между множеството роми, които бяха
блокирали улицата и крещяха неистово. За миг зърнах приятелката ми, която беше
с разкъсано палто и блъскана от озверели роми без да има кой да я защити.. Това
беше пред пункта за раздаване на помощи.. Изтръпнах ! Само аз от всички
присъстващи знаех, че един фатален удар по главата в пространството, където
няма черепна кост и изходът за нея може да бъде летален..
-Това е приятелката ми, - казах
аз на шофьора на таксито. Той спря колата, погледна ме и каза: „Аз не мога да
сляза да ви помогна !”.
И кой да го вини ! Единствените
българи там бяхме той, аз, приятелката ми и две възрастни дами, едната от които
с патерици.. Сред десетки, дори стотици побеснели роми.. Кой е дискриминиран в
България ? Онези, които блъскаха приятелката ми и я заплашваха и псуваха на
майка, точно те твърдяха, че са дискриминирани !
Дискриминирани от какво ? Че
когато са отпуснали помощи на 100 от тях - са отпуснали помощи и на 4 бедни,
болни и беззащитни български жени ? Бедността и правата в България само на
ромите ли принадлежат ? Само ромите ли са нуждаещи се у нас ? Кой ще защити
правата на българите в България ?
Нямах време да мисля, нито да се
плаша: помолих се на Бог за секунда и слязох от колата, извиках я по име, ромите
се отдръпнаха от нея и тя остана сама на средата на тротоара: с разкъсана
връхна дреха, насълзени очи и 5 торби с 53 килограма социални
помощи до краката.. Помогнах и да ги натовари в таксито като през цялото време
се молех на Бог на ум.. Плътният кръг от злобни лица наоколо не се разпръсваше,
но нито викаха, нито посегнаха да удрят отново.
Качихме се в таксито и шофьорът
побърза да се отдалечи от зловещото място, което бе предназначено да служи за
помощ и благословение на всички бедни и нуждаещи се от район Одесос, а вместо
това се бе превърнало в бойно поле на „дискриминираните” роми срещу невинните и
неспособни да се защитят жертви - 4 бедни, болни и беззащитни български жени..
Кой кого дискриминира в България питам аз ??
Разказ на очевидец.
30.11.2012г, Варна, България
